Боян Петров, какъвто го описва в стихове Росен Карамфилов

„…боли ме от вътрешната страна 
така някак си сякаш 
за втори път 
съм изгубил баща си.“

Не некролог, а поезия избликва в мислите на младия писател Росен Карамфилов, както и на всички, които следят трагичната история на алпиниста Боян Петров, който е две седмици в неизвестност, изчезнал в Хималаите на 3 май на път към върха Шиша Пангма.

Днес стихотворението за Боян, написано на един дъх, е нашето вдъхновение – не бихме могли да изразим чувствата си по-добре, особено след последните тъжни новини, че издирването му е прекратено и думите на Кирил Петков, който е написал във фейсбук от Катманду: "За съжаление не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем знаейки, че всичко възможно наистина беше направено... Бог да го прости Боян!​":

БОЯН

Росен Карамфилов

не съм го виждал никога
не съм имал късмета 
да му стисна ръката но 
липсата му отвори в сърцето ми
в онова което е останало 
от това мое убито от загуби сърце 
пукнатина а тя за часове 
стана пропаст 
такава като онази в която 
вероятно той е пропаднал 
но-много много по-дълбока
но много много по-дълбока 
боли ме от вътрешната страна 
така някак си сякаш 
за втори път 
съм изгубил баща си

май, 2018

Росен е роден през 1992 в София. След като завършва Втора немска гимназия учи Сравнително литературознание във Виена, а после Приложна лингвистика в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Автор е на стихосбирките „Орелът и детето“ и „Стерео тишина“.
„Колене“ е дебютният му роман, посветен на неговия баща – големия художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014). Майка му е известният интериорен дизайнер Ина Дамянова.

Росен ни е пример за мечтателен творец, който не спира да създава красива поезия въпреки тежката съдба да живее в инвалидна количка.

Най-младият поет, включен в американската антология на българската поезия „The sеason of delicate hunger“ (Accents Publishing, САЩ ), е и носител на наградите „Рашко Сугарев“ и „Добромир Тонев“. 

В момента участва в световен конкурс с филма към неговата книга "Церебрална поезия".